Patrizzia (Надежда Ангелова)
2061 18143
15 mar 2024, 0:06

Дори и да ме няма пак съм тук 

  Poesía » Formas graves
120 3 4

Дори и да ме няма пак съм тук,
живея в ноти, в думи, в нечии рани,
в перца на птици – призори събрани,
с тях кърпя си крилете. Светъл звук,

 

самотен славей, на нощта напук,
възпява с тихи трели тъй желани,
зелените очи на пролетта ни.
Дъждът приглася в стария улук,

 

южняк долита и на танц ме кани,
светът изглежда мъничко по-друг.
Танцуват и звездите разлюляни.

 

Но съмва... удря слънцето с юмрук,
прозорците от ритъма приспани,
излитат звуците... Един през друг...

 


 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??