Дори и в Ада да горя...

Исках да открия себе си,

изгубена някъде далеч, далеч,

погълната от Ада, далеч от мечтите си,

прекалено далеч от това да си светец.

Какво ще стане, ако умра утре?

Ще бъдеш ли там, за да гледаш как дяволът ме отвежда?

Ще се наслаждаваш ли как горя в пламъци... или не!

Дори ТОЙ няма право живота ми да нарежда!

Ще ми подадеш ли ръка, за да избягам с теб?

Можеш ли да рискуваш свободата си за мен?

Ще пратя по дяволите света проклет,

бъди с мен поне за ден...!

Горя, пламтя, но няма да мълча.

Ще лъжа, ще крещя, ако трябва

ще умра за любимите си неща!

Не виждам светлина от някъде да се прокрадва!

На кого му трябва рай,

съвършен живот... и високи прегради?!

Аз мога... мога да казвам край,

но искам да играя тази игра, както никога преди!

Ако можех да избирам живота си сама,

пак бих избрала моята откачена съдба.

Искам отново да гледам живота от грешната страна,

няма да приемам ничия молба.

Искам отново грешната, сладка и луда любов

и не ми пука, че огънят пак ме зове,

на кого му пука, че животът е суров,

ще избягаме ли тази нощ и къде?

Не искам скуката да е около мен,

ще падна в Ада... какво от това!?

А ти ще бъдеш ли тогава със мен,

ще ми подадеш ли вярната ръка?