дори не се запита
Дори и да ме оставиш сама,
аз няма да потъна в тишина,
няма да ме обгърне студ
и няма да позволя да ме прегърне друг.
Ще остана вярна на моето сърце,
което ти изтръгна с безчувствени ръце.
Нима не те заболя,
когато остави ме сама,
нима за миг зори
за мене не помисли ти?
Какво ще се случи с мен?
Ще плача ли всеки ден?
Ще раздира ли болка сърцето ми?
Ще обикна ли отново, ще обикна ли други очи?
Ще бъда ли отново щастлива дори не попита?
Дори, дори не се запита!
Но защо да си задаваш въпроси
за някой, който любовта си проси,
за някой, който толкова силно те обича,
че за теб от душа, сърце, живот се отрича!
Само, за да бъде в твоите ръце,
само, за да го приеме твоето сърце.
Казваш, че не искаш да ме нараниш,
че с времето повече ще ме огорчиш,
че не си ме обичал никога ти.
Тогава защо беше с мене, кажи?
И не си мисли, че не ме боли,
под усмивката се крие порой от сълзи.
Аз не искам с тебе за любовта да споря,
за тебе повече аз няма да говоря,
за всяка болка причинена аз ще те простя,
дори самотна и безмълвна в нощта да крещя!
За мъката и самотата аз няма да те мразя!
Аз за теб, за любовта, за всичко ще забравя!
И на твойте думи: "Моля те, прости ми",
ще кажа само: "Сбогом! Обичах те, любими!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
