Доскоро ти не бе до мене...
Доскоро сякаш бях сама
и те проклинах без да те познавам,
и те намирах без да те зова.
Доскоро бях заспала в мрака
от непрогледна тъмнина
и само свещ от непозната,
кървяща там душа,
пътеката до мен създаде
през лъч от лунна светлина...
А ти дори не ме познаваш...
... но само ти ме тук разбра...
© Катерина Баева Todos los derechos reservados
с уважение !