ДОСКОРО
Нощта през утрото видя
Деня – тъй чист и светъл бе,
а цветността му я учуди
и ето - в него, за беля,
безнадеждно тя се влюби.
Денят през залеза видя
Нощта – безкрайно нежна бе,
а тишината го учуди
и също в нея, за беля,
безнадеждно той се влюби.
Ами сега ?
Но тя почувства, той – пресмята
и разрешиха тази смешка –
обгърнаха с ръце Земята –
направиха си въртележка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
