Доскоро
ДОСКОРО
Нощта през утрото видя
Деня – тъй чист и светъл бе,
а цветността му я учуди
и ето - в него, за беля,
безнадеждно тя се влюби.
Денят през залеза видя
Нощта – безкрайно нежна бе,
а тишината го учуди
и също в нея, за беля,
безнадеждно той се влюби.
Ами сега ?
Но тя почувства, той – пресмята
и разрешиха тази смешка –
обгърнаха с ръце Земята –
направиха си въртележка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тоти Всички права запазени
