Достатъчно имам от всичко.
Стига ми щастието,
дето е в хората, които обичам.
Стига ми времето,
дето е в дните, които свои наричам.
Достатъчно имам в очите.
Стига ми в малкото да се оглеждат,
където са скрити следите
и към всичко истинско отвеждат.
Достатъчно имам от болките.
Те за всеки са според душата.
Дано успешно си уча уроците
и ставам с нея все по-богата.
Достатъчно имам.
Повече не искам.
От излишното сама си отивам,
а с другото Бог ме орисва.