Достатъчно

Comentarios

• 

  Смиф (Валентин Евстатиев)

  Кой както и колкото си го направи.
  Обратът в последния куплет особено много ми харесва.

  2011-09-14T15:07:38+03:00
• 

  ТАМИ (Таня Панайотова)

  Ако просто кажа, че много ми хареса, съвсем няма да е достатъчно.Дано успяваме да надхвърлим праните дрехи и канарчето...
  Едновременно се сетих две неща, когато те четях:Първото е едно стихотворение на Недялко Йорданов-"Точно в два без петнадесет"/http://vbox7.com/play:6baac6c0/
  Другото е един роман на Джордж Оруел "Не оставяй аспидистрата ти да повехне"

  2010-11-12T15:37:46+02:00
• 

  Черна_Роза (Жулиета Великова)

  Даре ....не мога да се откъсна оттук а ...на работа ще тръгвам уж...как .....когато си ми в акъла сега....благодаря,че ме нахрани ....днес ...и друг път...

  2009-11-02T15:33:36+02:00
• 

  Nelsan (Нели Вангелова)

  Ех, Дарче, никой не си я представя така, ама пък прането мирише на хубаво и канарчето пее на балкона, и как иначе щяха да се родят тези твои взривяващи стихове...

  2009-03-22T23:31:27+02:00
• 

  tavan (ТайнитеНаТавана СаМного)

  преди години, поотраснала, но още дете, се наложи да сляза по едни стръмни стълби в мазето на селска къща, в което крушката бе изгоряла, а стопанката - самотна прегърбена селска жена, едва ли възнамеряваше да я смени с нова. алтернативата на пълния мрак беше малка чинийка от стар сервиз за кафе с тук-там отгризани от времето крайчета по ръба, на дъното на която бе залепнала разтекла се свещ с много къс фитил и слаб пламък.
  
  слизането по стълбите с тази чинийка в ръце, с пламъка, който заслепява очите и свива видимостта едва до следващото стъпало, с онзи страх, роден в корените на космите на тила, задържал се там за миг и плъзнал по целия гръб като хилядокрак полудял паяк за мен си остава образът на паниката. тази паника, мигновеното сграбчване на бутилката (домашен нектар от кайсии) и задъхания бяг наобратно, към светлото нагоре и навън ще ги помня цял живот.
  
  изживях цялото това усещане отново с прочита на този стих. в предвкусване на светлината почти подтичвах по интуиция да стигна до финала му.
  
  прости словоохотливостта ми, просто не ми се искаше да помина с едно "много ми хареса"не защото нямаше да е вярно, а защото нямаше да изрази въздействието на стиха ти.
  
  благодаря за което!

  2009-02-08T16:58:28+02:00