Jan 29, 2009, 12:02 PM
Достатъчно
Не си представях любовта така -
канарче на балкона, прани дрехи.
Дежурните кафета, все на крак.
И въздух отеснял, познат и рехав.
Достатъчен за старите саксии
с мушкатото, в наследство ми от мама.
За сутрешното топло тихо „Как си?”,
след нощите, в които плача нямо.
Достатъчен за теб. И за канарчето.
Но явно недостатъчен за мене.
Очите ми са пълни. Като нарове.
Морето си е все до коленете.
Представях си я любовта така -
достатъчна, за да взриви простора!
Единствена. Веднъж. И не на крак.
Желана като смърт - да не повтори!
Кафето е на масата. Ще тръгвам.
Секунда - да досъбера прането.
Обичам те! За другото - излъгах.
Довечера ще ти сваря спагети.
© Дарина Дечева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ако просто кажа, че много ми хареса, съвсем няма да е достатъчно.Дано успяваме да надхвърлим праните дрехи и канарчето...
Едновременно се сетих две неща, когато те четях:Първото е едно стихотворение на Недялко Йорданов-"Точно в два без петнадесет"/http://vbox7.com/play:6baac6c0/
Другото е един роман на Джордж Оруел "Не оставяй аспидистрата ти да повехне" -
Даре ....не мога да се откъсна оттук а ...на работа ще тръгвам уж...как .....когато си ми в акъла сега....благодаря,че ме нахрани ....днес ...и друг път...
-
Ех, Дарче, никой не си я представя така, ама пък прането мирише на хубаво и канарчето пее на балкона, и как иначе щяха да се родят тези твои взривяващи стихове...
-
преди години, поотраснала, но още дете, се наложи да сляза по едни стръмни стълби в мазето на селска къща, в което крушката бе изгоряла, а стопанката - самотна прегърбена селска жена, едва ли възнамеряваше да я смени с нова. алтернативата на пълния мрак беше малка чинийка от стар сервиз за кафе с тук-там отгризани от времето крайчета по ръба, на дъното на която бе залепнала разтекла се свещ с много къс фитил и слаб пламък.
слизането по стълбите с тази чинийка в ръце, с пламъка, който заслепява очите и свива видимостта едва до следващото стъпало, с онзи страх, роден в корените на космите на тила, задържал се там за миг и плъзнал по целия гръб като хилядокрак полудял паяк за мен си остава образът на паниката. тази паника, мигновеното сграбчване на бутилката (домашен нектар от кайсии) и задъхания бяг наобратно, към светлото нагоре и навън ще ги помня цял живот.
изживях цялото това усещане отново с прочита на този стих. в предвкусване на светлината почти подтичвах по интуиция да стигна до финала му.
прости словоохотливостта ми, просто не ми се искаше да помина с едно "много ми хареса"
не защото нямаше да е вярно, а защото нямаше да изрази въздействието на стиха ти.
благодаря за което! -
Едно си представяме, друго излиза...
Добре че си имаме от думите ризи
Дар4е, много хубаво си го написала! -
А, какво съм изпуснал! Густо! Браво !
-
Достатъчно е! Нищо, че на крак
отмерваме минутите с кафетата,
но падне ли мастиленият мрак,
нали нощта се гуши само във пердетата?...
Че само "Как си?" казва сутрин у дома,
нали със "Добър вечер!" винаги те среща,
нали със "Лека нощ!" завива те в нощта,
... и си живота му и... още нещо...
На практика, това е любовта
сред грижите... - не гръм да ни удари,
но "гръм" удари ли ни, на часа
душата ни със обич да погали...
Ех, Дарич! Умееш със стихове да взривяваш... не само тишината!...
Поздрави от мен! Колкото и да пращам, все ще са май недостатъчни... -
За каква любов думаш, булка? Я, свари спагетите и не се кахъри.
-
"Представях си я любовта така -
достатъчна, за да взриви простора!"
!!! -
ПОЕЗИЯ с главни букви,
сега и винаги
и напълно достатъчна! -
...!!!
"достатъчна, за да взриви простора!" -
Класика!
-
Прекрасен, и толква въздействащ стих!
Поздрави! -
Любимо! Настръхнах!
-
колко си права...и истинска...
очите ми са пълни.Като нарове...може ли да се каже по-хубаво от това...
прегръщам те, с обич. -
Много истинско като настроение)))
-
Дарче, винаги си толкова въздействаща! Сигурна се повтарям, но стиховете ти наистина са като въздух...
-
Любовта е като мечтата. Не е цел която да осъществиш, а път осеян с обич и грижа .Харесваш ми !
-
всички мечтаят за бяла лястовица
а накрая оматано в спагети канарче
но пък си достатъчно силен и циничен станал да го сготвиш ...
хубав стих ... -
Прекрасно!
-
Ти си си ти - отново великолепна!
Нарочен поздрав, Дарче! -
Желана като смърт - да не повтори!
!!!
Неповторима си!Дарче* -
истинска ли си ?
СИ! -
Дарче, съмнявам се, че някой може да го опише по-добре... Аз изобщо не съм за тук... Не можеш да си представиш как се почувствах...
П.П. Абе ти за мене ли го писа? М? През ключалката ли ме видя как приготвям спагетите? -
Сигурна съм, че си успяла да изпиташ поне за миг и онази взривяваща простора любов,Дарче,иначе нямаше да копнееш така красиво за нея.
Колко хубаво би било любовта ни да е като тази на Рени, но обикновено след мечтите за такава всички правим спагети за онази,недостатъчната. Браво,Дарче,много хубав стих!!! -
Дари, и аз не си я пресдставях така, но паднах от високо, заедно с представите си.
С времето любовта претърпява трансформации (дори понякога мутации), ма тва е друг въпрос
Много земен и реален стих! Страхотен просто! Сърдечни поздрави! -
Ех, Дарче, много готин стих, много ми хареса.
"...Представях си я любовта така -
достатъчна, за да взриви простора!
Единствена. Веднъж. И не на крак.
Желана като смърт - да не повтори!..."
Страхотно! -
Толкова истини се крият тук че ме е страх да прогледна за всичките.
Отлично свършена работа! -
!!!
Какво да ти напиша като всичко,което ми идва в момента е да те чета отново и отново!Много ми хареса! -
Винаги съм казвал, че животът не е това което искаме, а това което ни се случва!!! Поздрави -
Кой беше казал: Човек оценява това което има, чак след като го изгуби!))
Поздрави! -
Дечевааа!
Обичам те! Достатъчно... за мен... -
Толкова познато ми е всичко това...Не мога да ти опиша как се почувствах!!! Поздрави!!!
-
Пожелавам ти достатъчност, Дари!
Хареса ми стиха, мил, разбираем, въздействащ и просълзяващ! -
никога не е достатъчно...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Обратът в последния куплет особено много ми харесва.