27 mar 2017, 11:56

Достатъчност 

  Poesía
1114 11 30
Идваме на този свят съвсем сами.
Сетне пак сами от него тръгваме.
Дъх поемаме. Все нещо ни боли.
Кратък е животът за надлъгване.
Нещо все не ни достига. А нали
трябваше на обич да се радваме?
Без омраза. Да захвърлим и лъжи?
Но уви! Май все по-малко вярваме.
Трябват днес на хората, и то накуп,
власт, пари и безполезно вричане.
А на мен са нужни, докато съм тук,
шепа вяра и едно обичане!... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??