27 мар. 2017 г., 11:56

Достатъчност

1.3K 11 30

Идваме на този свят съвсем сами.

Сетне пак сами от него тръгваме.

Дъх поемаме. Все нещо ни боли.

Кратък е животът за надлъгване.

 

Нещо все не ни достига. А нали

трябваше на обич да се радваме?

Без омраза. Да захвърлим и лъжи?

Но уви! Май все по-малко вярваме.

 

Трябват днес на хората, и то накуп,

власт, пари и безполезно вричане.

А на мен са нужни, докато съм тук,

шепа вяра и едно обичане!...

 

Веси_Еси (Еси)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...