15 mar 2008, 23:03

Достигане 

  Poesía » Otra
1251 0 26
Знам,

за  отегчения  -
дали е пламнала искра единствена
или вилней пожар  -
е без значение...
И въпреки това -

Животът
своето  -
сурово ще пресее

и  отсее...

Да...
Страшно е...
Страшно велико е


да  се




живее...


Всред произволности...
Когато...

верността не притежава тежест нито грам,
когато
всички  ближни
се държат със тебе
като... идиоти...
Разбираш

безпощадно,

че вървиш
по Правилния  път в Живота...
за да дадеш от своята оскъдица на другите -

Човек достига тази Правда -  
абсолютно  
сам...

© Кирил Бачев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Само в утайката на злото и неистината можем да намерим доброто и истината и от тях да изградим Рая. Поздрав!!!
  • А-а-а-а...Страхотно!Харесвам прозренията на врабчовото ти перо!
    Поздрави!
  • Благодаря ви.....
  • Да, Врабчо, там си сам, както и индивидуалана е всяка Правда - ти в твоята, аз в моята, всеки да намери Своята! Поздрави!!!
  • Много точно, прецизно, като швейцарски часовник. Браво! Супер е!
  • Аплодисменти!!!
    Замисли ме...докосваща поезия!!!
  • Благодаря ви !!!И......доСкоро...
  • Колко истина има в стиха ти, Врабчо... Поздравявам те за силата на думите и за мъдростта скрита в тях!
  • сам съм...
    тичам в очите на майка си
    и понякога в Нейните
    изгоних си хайките
    преброих си жертвите
    отрицателна цифра пред кръста
    това калкулира ..живота
    две очи и в тях рови прЪста
    боде и черното жигоса
    гримиран в онази игра
    където търся се в огризки
    ближен ...нарече ме ..жена
    и все болен в пориви дръзки
    и все търся онова лице
    което билборда рисува
    и чакам в сълзи да се разтече
    и пак живота да изпсува
    и после тихо леко плавно
    да разрошя му косите
    и някак стръвно гладно жадно
    да блогодаря му ...
    в живот-насита....

    еми ...да ...замисли ме ...(еми ...грами ..това е ...)...кефиш ...

  • Не знам какво да кажа...!
    След прочита на всеки твой стих задължително потъвам в мълчание и осмислям...
    И тук за пореден път си... много прав!
    Страхотен си!
  • "велико е
    да се
    живее!"
    Велико е, Врабчо! Поздрави за невероятно силния стих!!!
  • ,,верността не притежава тежест нито грам''
    .....
    ,,за да дадеш от своята оскъдица на другите''

    !!!
    Богат си, Врабчо! И правдив!
  • Да, така е Врабчо!
    Поздравления!
  • Благодаря ви, приятели....,че ми подарихте Благостта на думите си............
  • Хубав стих!!! Мъдър! Поздрави за него!
  • Да,човек сам търси своят път ...правилнията, но когато е подкрепян духовно и от приятелите!
    Прегръщам те за силата ,която носиш!
  • Ей, ама...рано сутринта...много високо е вдигната летвата...Поздрав!!!
  • Аплодисменти за докосващата Поезия, която твориш!
  • Страхотен стих.Много истина.Поздрави!!!
  • Правдата си е безпощадна и всеки я достига абсолютно сам...
    Докосне ли се до нея, разбира, че му е коствало много да я достигне...
    Всеки има своя истина...
    Поздрав за този стих!
  • Високо,високо...!
    Бъди Кирил винаги такъв!
    Поздравления!
  • Благодаря ви ,приятели...
    За себе си - не мога да кажа ,че съм в Истината...Все едно да изрека лъжа...Постигането и е -наистина самотно дело...Като изкачването на Стръмен ,скрит в облаците, връх...Там-единственото ,което можеш е -да помогнеш на себе си...Но когато -си изчерпан ,изнемощял ,останал без капка сили да направиш и една крачка-то точно тогава,ония ,които са преди теб невидимо ,с духа си ,че и със самото си присъствие -ти дават сила да продължиш...Така го правят и птиците -предават си -възвишеност и сила,за да полетят...

    Още веднъж -ви благодаря..............
  • Докоснах се до твоята правда...
    не си сам...не съм сама...с обич, Кирил.
    Истинска поезия.
  • Врабчо... изключителен полет!!! За мен бе чест и удоволстви да прочета!
    Ave
  • Хареса ми!прав си!
    Поздрав!
  • Човек достига тази Правда -
    абсолютно
    сам...

    горчиво ... е!

Propuestas
: ??:??