5 ene 2014, 20:26  

Достойна потомка на Ева

  Poesía
1K 0 13

 

Обичлива, горда, волнокрила,
на Ева дързостта ми е в кръвта,
и пред "рая" предпочитам "ада",
но никога не се деля от любовта.
Мога в огъня да изгоря до пепел,
после като Феникс да се преродя,
и от въглените черни да извая,
най-непобедимите бели крила.
Не ме е страх от облаци лукави,
ще прелетя през всички бури зли,
ще бъда себе си, ще бъда силна,
ще сбъдна и невъзможните мечти.
Неподвластна съм на клетви и магии,
защото Ева ми е завещала своя благослов,
сама си плащам всички грешки, вересии,
и никога не чакам лесно щастие от Бог.
Щом падна,ставам и напред продължавам,
дори дъжд черен от облак черен да вали,
чадър бял от вяра бяла пак ще ме спаси,
и няма никой, никога това да промени.
Любовта у човека може всичко да победи,
единствено тя оставя в бъдното следи,
които греят ярко със сила незрима,
от никого и нищо истина непобедима.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Камен, много ме зарадва!
    Пожелавам ти хубав и щастливо сбъднат ден!
    Бъди!
  • Благодаря,Санвали!
    Благодаря, Илко!
    Радвам се, че прочетохте стиха ми!
    Пожелавам ви успешна и щастливо сбъдната 2014 година,
    нека само сбъднати мечти съдбата щедро да ви дари!
  • Бъди Себе си!
    Поздрав за хубавия стих!
  • Благодаря, много ме зарадва,мила Минка!
    Пожелавам ти усмихнати и щастливо сбъднати
    дни, нови творчески успехи и късмет във
    всичко, през новата 2014 година! Бъди щастлива!
  • Истинска потомка на Ева!
    Поклон пред човека, поета и жената в теб!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....