Jan 5, 2014, 8:26 PM  

Достойна потомка на Ева

  Poetry
1K 0 13

 

Обичлива, горда, волнокрила,
на Ева дързостта ми е в кръвта,
и пред "рая" предпочитам "ада",
но никога не се деля от любовта.
Мога в огъня да изгоря до пепел,
после като Феникс да се преродя,
и от въглените черни да извая,
най-непобедимите бели крила.
Не ме е страх от облаци лукави,
ще прелетя през всички бури зли,
ще бъда себе си, ще бъда силна,
ще сбъдна и невъзможните мечти.
Неподвластна съм на клетви и магии,
защото Ева ми е завещала своя благослов,
сама си плащам всички грешки, вересии,
и никога не чакам лесно щастие от Бог.
Щом падна,ставам и напред продължавам,
дори дъжд черен от облак черен да вали,
чадър бял от вяра бяла пак ще ме спаси,
и няма никой, никога това да промени.
Любовта у човека може всичко да победи,
единствено тя оставя в бъдното следи,
които греят ярко със сила незрима,
от никого и нищо истина непобедима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Камен, много ме зарадва!
    Пожелавам ти хубав и щастливо сбъднат ден!
    Бъди!
  • Благодаря,Санвали!
    Благодаря, Илко!
    Радвам се, че прочетохте стиха ми!
    Пожелавам ви успешна и щастливо сбъдната 2014 година,
    нека само сбъднати мечти съдбата щедро да ви дари!
  • Бъди Себе си!
    Поздрав за хубавия стих!
  • Благодаря, много ме зарадва,мила Минка!
    Пожелавам ти усмихнати и щастливо сбъднати
    дни, нови творчески успехи и късмет във
    всичко, през новата 2014 година! Бъди щастлива!
  • Истинска потомка на Ева!
    Поклон пред човека, поета и жената в теб!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...