1 oct 2010, 19:58

Доверен смисъл 

  Poesía
594 0 6

Катеря се по времето нагоре
и търся тъжен клон да го окича,
и плод да си откъсна безпризорен,
да срещна в мен най-малкото момиче.

Зората да посрещна утолена
и после сянка стара да се слиса,
потоци от любов непроменена
да върнат смело мъдрата Алиса.

Когато се завърна на земята,
да бъда ден, тъй искрен и неписан,
в сърцето си открила непозната,
но пълна с моя най-доверен смисъл.

© Милена Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??