Катеря се по времето нагоре
и търся тъжен клон да го окича,
и плод да си откъсна безпризорен,
да срещна в мен най-малкото момиче.
Зората да посрещна утолена
и после сянка стара да се слиса,
потоци от любов непроменена
да върнат смело мъдрата Алиса.
Когато се завърна на земята,
да бъда ден, тъй искрен и неписан,
в сърцето си открила непозната,
но пълна с моя най-доверен смисъл.
© Милена Филипова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
