6 sept 2011, 15:52

Доверието 

  Poesía » De amor
720 0 5

Доверието счупи се на две.

Едната - по-красивата половина,

в косите си закичих като цвете,

да ми напомня грешките,

когато си заминеш...

 

Доверието крехко е, нали?

И казват - със пари не се купува...

Сега отляво повече боли,

макар че късно е да се вълнуваме.

 

А беше време с ярък пламък чист.

Любов и всеотдайност - все за тебе.

Било е временно. Навярно - суета, каприз.

Отплуват спомените като лебеди...

 

Но утре, ако срещна мъж любим,

от страх и глупост няма да умея

душата му да осветя със пламък син,

доверие да подаря. Ще онемея.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??