Доверието
Доверието счупи се на две.
Едната - по-красивата половина,
в косите си закичих като цвете,
да ми напомня грешките,
когато си заминеш...
Доверието крехко е, нали?
И казват - със пари не се купува...
Сега отляво повече боли,
макар че късно е да се вълнуваме.
А беше време с ярък пламък чист.
Любов и всеотдайност - все за тебе.
Било е временно. Навярно - суета, каприз.
Отплуват спомените като лебеди...
Но утре, ако срещна мъж любим,
от страх и глупост няма да умея
душата му да осветя със пламък син,
доверие да подаря. Ще онемея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
