Доверието
Доверието счупи се на две.
Едната - по-красивата половина,
в косите си закичих като цвете,
да ми напомня грешките,
когато си заминеш...
Доверието крехко е, нали?
И казват - със пари не се купува...
Сега отляво повече боли,
макар че късно е да се вълнуваме.
А беше време с ярък пламък чист.
Любов и всеотдайност - все за тебе.
Било е временно. Навярно - суета, каприз.
Отплуват спомените като лебеди...
Но утре, ако срещна мъж любим,
от страх и глупост няма да умея
душата му да осветя със пламък син,
доверие да подаря. Ще онемея.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
