Мойта обич не вдига скандали,
не крещи и не търси утеха.
Уморих се от теб, не разбра ли?
Да си кажем "Довиждане" нека.
Не, не мразя.
Не ми е присъщо.
Тежестта ти ме смачква жестоко.
Имам много билети за връщане,
ала ни един в твойта посока.
Тишината краде всяка вечер
думите ми преглътнати с болка.
Този път е различен, далечен.
А и колко не моят.
Колко...
Аз си тръгвам - без жлъч, без обиди.
Само с обич, разбита на части.
Ти така не успя да я видиш,
влюбен в себе си...
Аз?
Желая ти щастие!
© Деа Todos los derechos reservados