Дозата вяра
Търся, опитвам се, желая, мечтая,
скалъпвам сценарий, щрихирам сюжети,
пиша, рисувам, тъмно над светло
наслагвам, размазвам, чертая...
Къде е връзката началото-края?
Дух и материя - балансът избяга ми,
все още надявам се - дано го намеря.
Хаос блуждае ли: дави, убива,
човека в човека без милост затрива,
заслепеният вярва в безкоренна вяра
обезверен в предверието на безвремието
допушва незнаейки последна цигара.
Художникът в черно без бяло рисува,
гарвани грачат, в люлка люлеят
в зомби орисано пеленаче,
до гроб без сълзи да плаче.
Друго го мислех, друга идея:
да я спомня дори и не смея,
друг филм да сънувам,
за друго време жадувах,
Власт над времето никой няма,
що е време? Синоним на измама?
Търся дозата да приспя обозримото,
да млъкне другата в мен, ранимата.
до края по своя пътека да крача.
Узморих се чужди доспехи и обуща да меря!
Моля се само гарванът моя комин
да подмине както оня ден, както вчера,
Още виждам в цветята цветя,
и чувам с вятъра на Солвейг песента,
още след дъжда грейва дъга,
на поляната още играят деца,
спасителна лодка в ураганно море
към изпаднали сенки от борда
по конец от лунна пътека гребе.
Дано камъкът Сизиф не повлече,
слънцето да изгрява не спре,
светът в собствения си гроб
от забрава да не се погребе!
Човек за човека човек да е, не роб!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© П Антонова Todos los derechos reservados
