Дозата вяра
Търся, опитвам се, желая, мечтая,
скалъпвам сценарий, щрихирам сюжети,
пиша, рисувам, тъмно над светло
наслагвам, размазвам, чертая...
Къде е връзката началото-края?
Дух и материя - балансът избяга ми,
все още надявам се - дано го намеря.
Хаос блуждае ли: дави, убива,
човека в човека без милост затрива,
заслепеният вярва в безкоренна вяра
обезверен в предверието на безвремието
допушва незнаейки последна цигара.
Художникът в черно без бяло рисува,
гарвани грачат, в люлка люлеят
в зомби орисано пеленаче,
до гроб без сълзи да плаче.
Друго го мислех, друга идея:
да я спомня дори и не смея,
друг филм да сънувам,
за друго време жадувах,
Власт над времето никой няма,
що е време? Синоним на измама?
Търся дозата да приспя обозримото,
да млъкне другата в мен, ранимата.
до края по своя пътека да крача.
Узморих се чужди доспехи и обуща да меря!
Моля се само гарванът моя комин
да подмине както оня ден, както вчера,
Още виждам в цветята цветя,
и чувам с вятъра на Солвейг песента,
още след дъжда грейва дъга,
на поляната още играят деца,
спасителна лодка в ураганно море
към изпаднали сенки от борда
по конец от лунна пътека гребе.
Дано камъкът Сизиф не повлече,
слънцето да изгрява не спре,
светът в собствения си гроб
от забрава да не се погребе!
Човек за човека човек да е, не роб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
