Страхуваш се, не ти харесвам цялата.
Прекалил си с мен и ти е хубаво.
Това навярно е щипеща реалност.
Прекрасно знаеш,
това е знак за "истинска".
Не се страхувай, мъничка,
няма да ти преча
да си гониш в тъмното опашката,
а когато се умориш, ела при мен -
отдавна търся си възглавничка.
Не се мисли за здравец или теменужка.
Ти си моята малка рошава гъсеничка.
Плъзгаш се по мене, перверзно
търсиш дъно, няма страшно,
стигна го и го подмина.
Коя съм аз да хвърлям камъни?
***
Дозировката е въпрос на желание.
Пожелаваш си да ме няма...
Тогава затвори очи - ще те усетя,
ще се жигосам на мига и няма
да прекрача думата. Пожела ли си ...?
© Боряна Todos los derechos reservados