5 feb 2011, 16:11

Драмата живот

  Poesía
769 0 5

Минутите се движеха забързани

в стакатото на нервното ни време.

Съдбите ни, на възел вързани,

кой ли дявол ще ги вземе!

 

Със хъс се втурваме към върховете,

разпънали на кръст душите.

Зазидваме се в ледовете

и погребваме във себе си звездите!

 

И в тази луда въртележка,

наречена от някой си - живот,

живееме си драмата човешка -

недоразбрали вечния Кивот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъй, тъй, кой ли дявол ще ги вземе.
    Стихотворението е искрено и земно. Поздравления, за лекотата на стиха!
  • Човек разбрал-недоразбрал
    живота пътя си поема
    и в многогласен мадригал
    ах, таз любов ще се въззема...
  • цяла трагикомедия,хареса ми,поздрав
  • Благодаря ти Миглена и на тебе мило жарко момиче!Не е най-доброто,но е отразен и живота ни ,който също не е от най-добрите!
  • !!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...