Минутите се движеха забързани
в стакатото на нервното ни време.
Съдбите ни, на възел вързани,
кой ли дявол ще ги вземе!
Със хъс се втурваме към върховете,
разпънали на кръст душите.
Зазидваме се в ледовете
и погребваме във себе си звездите!
И в тази луда въртележка,
наречена от някой си - живот,
живееме си драмата човешка -
недоразбрали вечния Кивот!
© Румяна Todos los derechos reservados
Стихотворението е искрено и земно. Поздравления, за лекотата на стиха!