5 feb 2011, 16:11

Драмата живот

  Poesía
770 0 5

Минутите се движеха забързани

в стакатото на нервното ни време.

Съдбите ни, на възел вързани,

кой ли дявол ще ги вземе!

 

Със хъс се втурваме към върховете,

разпънали на кръст душите.

Зазидваме се в ледовете

и погребваме във себе си звездите!

 

И в тази луда въртележка,

наречена от някой си - живот,

живееме си драмата човешка -

недоразбрали вечния Кивот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъй, тъй, кой ли дявол ще ги вземе.
    Стихотворението е искрено и земно. Поздравления, за лекотата на стиха!
  • Човек разбрал-недоразбрал
    живота пътя си поема
    и в многогласен мадригал
    ах, таз любов ще се въззема...
  • цяла трагикомедия,хареса ми,поздрав
  • Благодаря ти Миглена и на тебе мило жарко момиче!Не е най-доброто,но е отразен и живота ни ,който също не е от най-добрите!
  • !!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...