5 feb 2011, 16:11

Драмата живот

  Poesía
774 0 5

Минутите се движеха забързани

в стакатото на нервното ни време.

Съдбите ни, на възел вързани,

кой ли дявол ще ги вземе!

 

Със хъс се втурваме към върховете,

разпънали на кръст душите.

Зазидваме се в ледовете

и погребваме във себе си звездите!

 

И в тази луда въртележка,

наречена от някой си - живот,

живееме си драмата човешка -

недоразбрали вечния Кивот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъй, тъй, кой ли дявол ще ги вземе.
    Стихотворението е искрено и земно. Поздравления, за лекотата на стиха!
  • Човек разбрал-недоразбрал
    живота пътя си поема
    и в многогласен мадригал
    ах, таз любов ще се въззема...
  • цяла трагикомедия,хареса ми,поздрав
  • Благодаря ти Миглена и на тебе мило жарко момиче!Не е най-доброто,но е отразен и живота ни ,който също не е от най-добрите!
  • !!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...