Минутите се движеха забързани
в стакатото на нервното ни време.
Съдбите ни, на възел вързани,
кой ли дявол ще ги вземе!
Със хъс се втурваме към върховете,
разпънали на кръст душите.
Зазидваме се в ледовете
и погребваме във себе си звездите!
И в тази луда въртележка,
наречена от някой си - живот,
живееме си драмата човешка -
недоразбрали вечния Кивот!
© Румяна All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
