Минутите се движеха забързани
в стакатото на нервното ни време.
Съдбите ни, на възел вързани,
кой ли дявол ще ги вземе!
Със хъс се втурваме към върховете,
разпънали на кръст душите.
Зазидваме се в ледовете
и погребваме във себе си звездите!
И в тази луда въртележка,
наречена от някой си - живот,
живееме си драмата човешка -
недоразбрали вечния Кивот!
© Румяна All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
