21 ene 2009, 14:10

Драсканици по стените

  Poesía » Otra
674 0 2

                                            Полет с птиците.

                                            Птичият полет в мастилницата небесно синя.

 

                                            Молят очите.

                                            Очите молят за дни, като тия!

 

                                            В  мълчание прозрачно...

                                            На зелените поляни...

 

                                           В празнотата на яркото жълто, стихът!

                                         

                                          На сутрешните мисли дъхът, спрял за миг

                                          пред лилавия въпрос!

 

                                         Сиви улици през кафяви очи

                                         в огледалото бяло препускат.

                                         И оранжева песен в душата звучи.

                                         Розови думи стоплят сърцето... 

                                        ...........................................................

                                      Дъждът, заедно с китарата заплака...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • има една гурме максима, че храната първо се опитва с очи...
    та... стихът е храна за душата...
    подреди го. нищо че са "драсканици"

    също ми хареса
  • създава настроение ...
    и по- добре може да е ...
    но не знам как ...
    липсва му нещо ...

    както си го "събрал" във финалният куплет така ако е и нагоре би станало по готино ... не знам ... хем ми харесва ... хем може по- добре ... шантава работа ...

    хареса ми , наистина ...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...