vseki.sledvasht (Петко Петков) vseki.sledvasht (Петко Петков)
1 104
21 янв. 2009 г., 14:10

Драсканици по стените

675 0 2

                                            Полет с птиците.

                                            Птичият полет в мастилницата небесно синя.

 

                                            Молят очите.

                                            Очите молят за дни, като тия!

 

                                            В  мълчание прозрачно...

                                            На зелените поляни...

 

                                           В празнотата на яркото жълто, стихът!

                                         

                                          На сутрешните мисли дъхът, спрял за миг

                                          пред лилавия въпрос!

 

                                         Сиви улици през кафяви очи

                                         в огледалото бяло препускат.

                                         И оранжева песен в душата звучи.

                                         Розови думи стоплят сърцето... 

                                        ...........................................................

                                      Дъждът, заедно с китарата заплака...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Петков Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • doreto66 (Дора Павлова)
    doreto66 (Дора Павлова)
    има една гурме максима, че храната първо се опитва с очи...
    та... стихът е храна за душата...
    подреди го. нищо че са "драсканици"

    също ми хареса
  • Смешко (Ааааа Пфффффуууу)
    Смешко (Ааааа Пфффффуууу)
    създава настроение ...
    и по- добре може да е ...
    но не знам как ...
    липсва му нещо ...

    както си го "събрал" във финалният куплет така ако е и нагоре би станало по готино ... не знам ... хем ми харесва ... хем може по- добре ... шантава работа ...

    хареса ми , наистина ...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0