21 янв. 2009 г., 14:10

Драсканици по стените

673 0 2

                                            Полет с птиците.

                                            Птичият полет в мастилницата небесно синя.

 

                                            Молят очите.

                                            Очите молят за дни, като тия!

 

                                            В  мълчание прозрачно...

                                            На зелените поляни...

 

                                           В празнотата на яркото жълто, стихът!

                                         

                                          На сутрешните мисли дъхът, спрял за миг

                                          пред лилавия въпрос!

 

                                         Сиви улици през кафяви очи

                                         в огледалото бяло препускат.

                                         И оранжева песен в душата звучи.

                                         Розови думи стоплят сърцето... 

                                        ...........................................................

                                      Дъждът, заедно с китарата заплака...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • има една гурме максима, че храната първо се опитва с очи...
    та... стихът е храна за душата...
    подреди го. нищо че са "драсканици"

    също ми хареса
  • създава настроение ...
    и по- добре може да е ...
    но не знам как ...
    липсва му нещо ...

    както си го "събрал" във финалният куплет така ако е и нагоре би станало по готино ... не знам ... хем ми харесва ... хем може по- добре ... шантава работа ...

    хареса ми , наистина ...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...