21 янв. 2009 г., 14:10

Драсканици по стените

677 0 2

                                            Полет с птиците.

                                            Птичият полет в мастилницата небесно синя.

 

                                            Молят очите.

                                            Очите молят за дни, като тия!

 

                                            В  мълчание прозрачно...

                                            На зелените поляни...

 

                                           В празнотата на яркото жълто, стихът!

                                         

                                          На сутрешните мисли дъхът, спрял за миг

                                          пред лилавия въпрос!

 

                                         Сиви улици през кафяви очи

                                         в огледалото бяло препускат.

                                         И оранжева песен в душата звучи.

                                         Розови думи стоплят сърцето... 

                                        ...........................................................

                                      Дъждът, заедно с китарата заплака...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • има една гурме максима, че храната първо се опитва с очи...
    та... стихът е храна за душата...
    подреди го. нищо че са "драсканици"

    също ми хареса
  • създава настроение ...
    и по- добре може да е ...
    но не знам как ...
    липсва му нещо ...

    както си го "събрал" във финалният куплет така ако е и нагоре би станало по готино ... не знам ... хем ми харесва ... хем може по- добре ... шантава работа ...

    хареса ми , наистина ...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...