21.01.2009 г., 14:10

Драсканици по стените

671 0 2

                                            Полет с птиците.

                                            Птичият полет в мастилницата небесно синя.

 

                                            Молят очите.

                                            Очите молят за дни, като тия!

 

                                            В  мълчание прозрачно...

                                            На зелените поляни...

 

                                           В празнотата на яркото жълто, стихът!

                                         

                                          На сутрешните мисли дъхът, спрял за миг

                                          пред лилавия въпрос!

 

                                         Сиви улици през кафяви очи

                                         в огледалото бяло препускат.

                                         И оранжева песен в душата звучи.

                                         Розови думи стоплят сърцето... 

                                        ...........................................................

                                      Дъждът, заедно с китарата заплака...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • има една гурме максима, че храната първо се опитва с очи...
    та... стихът е храна за душата...
    подреди го. нищо че са "драсканици"

    също ми хареса
  • създава настроение ...
    и по- добре може да е ...
    но не знам как ...
    липсва му нещо ...

    както си го "събрал" във финалният куплет така ако е и нагоре би станало по готино ... не знам ... хем ми харесва ... хем може по- добре ... шантава работа ...

    хареса ми , наистина ...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...