Полет с птиците.
Птичият полет в мастилницата небесно синя.
Молят очите.
Очите молят за дни, като тия!
В мълчание прозрачно...
На зелените поляни...
В празнотата на яркото жълто, стихът!
На сутрешните мисли дъхът, спрял за миг
пред лилавия въпрос!
Сиви улици през кафяви очи
в огледалото бяло препускат.
И оранжева песен в душата звучи.
Розови думи стоплят сърцето...
...........................................................
Дъждът, заедно с китарата заплака...
© Петко Петков Всички права запазени
та... стихът е храна за душата...
подреди го. нищо че са "драсканици"
също ми хареса