7 mar 2012, 14:09

Драва-спомени

  Poesía » Civil
1K 0 2

Отива си вече гвардията стара

камбанен звън се носи, ден след ден,

печални мисли и спомени скъпи

навява той на тебе и на мен.

 

А идват спомените, толкоз ясни,

като че всичко вчера е било,

окопите, калта, в която бяхме

и всичко лошо, или пък добро.

 

А помня аз как в утрото на Драва

обляни в кръв загиваха,

другарите ни мили,

за роден край в боя срашен,

отдали сетните си сили.

 

И днес още, край мътните води на Драва,

в тихата унгарска нощ,

разнася се, ечи, тъй страшен,

победният ни вик:

"На нож! Напред на нож!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Горанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...