7 mar 2012, 14:09

Драва-спомени

  Poesía » Civil
1K 0 2

Отива си вече гвардията стара

камбанен звън се носи, ден след ден,

печални мисли и спомени скъпи

навява той на тебе и на мен.

 

А идват спомените, толкоз ясни,

като че всичко вчера е било,

окопите, калта, в която бяхме

и всичко лошо, или пък добро.

 

А помня аз как в утрото на Драва

обляни в кръв загиваха,

другарите ни мили,

за роден край в боя срашен,

отдали сетните си сили.

 

И днес още, край мътните води на Драва,

в тихата унгарска нощ,

разнася се, ечи, тъй страшен,

победният ни вик:

"На нож! Напред на нож!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Горанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...