7.03.2012 г., 14:09

Драва-спомени

1K 0 2

Отива си вече гвардията стара

камбанен звън се носи, ден след ден,

печални мисли и спомени скъпи

навява той на тебе и на мен.

 

А идват спомените, толкоз ясни,

като че всичко вчера е било,

окопите, калта, в която бяхме

и всичко лошо, или пък добро.

 

А помня аз как в утрото на Драва

обляни в кръв загиваха,

другарите ни мили,

за роден край в боя срашен,

отдали сетните си сили.

 

И днес още, край мътните води на Драва,

в тихата унгарска нощ,

разнася се, ечи, тъй страшен,

победният ни вик:

"На нож! Напред на нож!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Горанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...