Драва-спомени
1K
0
2
Отива си вече гвардията стара
камбанен звън се носи, ден след ден,
печални мисли и спомени скъпи
навява той на тебе и на мен.
А идват спомените, толкоз ясни,
като че всичко вчера е било,
окопите, калта, в която бяхме
и всичко лошо, или пък добро.
А помня аз как в утрото на Драва
обляни в кръв загиваха,
другарите ни мили,
за роден край в боя срашен,
отдали сетните си сили.
И днес още, край мътните води на Драва,
в тихата унгарска нощ,
разнася се, ечи, тъй страшен,
победният ни вик:
"На нож! Напред на нож!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Горанова Все права защищены
