10 may 2006, 22:09

Дребните души

  Poesía
2.4K 0 17
                                           В  живота, пълно със злобари,
                                             завистници и комплексари
                                           човечета са " дребни " те
                                           и крият своето лице.
                                                                                                               
                                          Интриги, подлост или клюка
                                          това за тях рахатлъка
                                          човешко нищо вече нямат
                                           душата им, помийна яма.
                              
                                         Презират всичко на света
                                          любов и нежност, доброта
                                         това във тях е закърняло
                                           и в миналото отлетяло.
                 
                                         Такива срещат се безброй
                                          и плачат си за хубав бой
                                          презрени те са от света
                                          ще си живеят в самота.
                                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...