Романтик (Христо Костов) Романтик (Христо Костов)
13 404
May 10, 2006, 10:09 PM

Дребните души

  Poetry
2.4K 0 17
                                           В  живота, пълно със злобари,
                                             завистници и комплексари
                                           човечета са " дребни " те
                                           и крият своето лице.
                                                                                                               
                                          Интриги, подлост или клюка
                                          това за тях рахатлъка
                                          човешко нищо вече нямат
                                           душата им, помийна яма.
                              
                                         Презират всичко на света
                                          любов и нежност, доброта
                                         това във тях е закърняло
                                           и в миналото отлетяло.
                 
                                         Такива срещат се безброй
                                          и плачат си за хубав бой
                                          презрени те са от света
                                          ще си живеят в самота.
                                            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0