10 мая 2006 г., 22:09

Дребните души

2.4K 0 17
                                           В  живота, пълно със злобари,
                                             завистници и комплексари
                                           човечета са " дребни " те
                                           и крият своето лице.
                                                                                                               
                                          Интриги, подлост или клюка
                                          това за тях рахатлъка
                                          човешко нищо вече нямат
                                           душата им, помийна яма.
                              
                                         Презират всичко на света
                                          любов и нежност, доброта
                                         това във тях е закърняло
                                           и в миналото отлетяло.
                 
                                         Такива срещат се безброй
                                          и плачат си за хубав бой
                                          презрени те са от света
                                          ще си живеят в самота.
                                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...