24 ago 2012, 10:05

Дреха

  Poesía
1.1K 0 25

                                             ... How love in silence becomes reprimand ...

 

Разкопчавам очите си…

по устните 

обезумяла тъга

срича завръщане

а малко по-надолу

от ляво

в илик

се е сринало

Слънце…

 

в утробата дреме изпразнен денят…

 

омотан в собствените си
представи
за утре…

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Странно...
    Слънцето е силен аргумент
    Но кое е най-добре казано?
    Денят си има всякакви жлези...
    Джак
  • "... се е сринало

    Слънце…"

    Много хубаво!
  • ... достатъчни са...
    Благодаря!
  • "...се е сринало
    Слънце… "
    Дори само тези думи са достатъчни...
    Прегръдка!***

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...