Aug 24, 2012, 10:05 AM

Дреха

  Poetry
1.1K 0 25

                                             ... How love in silence becomes reprimand ...

 

Разкопчавам очите си…

по устните 

обезумяла тъга

срича завръщане

а малко по-надолу

от ляво

в илик

се е сринало

Слънце…

 

в утробата дреме изпразнен денят…

 

омотан в собствените си
представи
за утре…

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Странно...
    Слънцето е силен аргумент
    Но кое е най-добре казано?
    Денят си има всякакви жлези...
    Джак
  • "... се е сринало

    Слънце…"

    Много хубаво!
  • ... достатъчни са...
    Благодаря!
  • "...се е сринало
    Слънце… "
    Дори само тези думи са достатъчни...
    Прегръдка!***

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...