11 ago 2009, 9:26

Дрейф

  Poesía » Otra
1.3K 0 11

моретата в които не потъвам
са с разчертани карти и препятствия
със предвидими приливи и рифове
а отливите…

            обезсмислиха платната

предоверявах се на всички екипажи
най-малкото
        за да не пия сам
                              и ето -
                                          не се разбих
                      не изгорях под Слънцето
и оглушах за песни на сирени

и никой от продажните ми лоцмани
не ме завърза за ръба на нищото
не ме предупреди за свръхчовешката
цена
        да имаш свое дъно

солта държи главата ми отгоре
държи и трупите за церемонии
но ослепявам
              покваряват се  ръцете

и липсата на вятър е прекрасна

защото на последното пристанище
оставих нуждата от гнили ветроходи
от смъртната надежда да проходя
през няколко дъски над океана

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...