11 ago 2009, 9:26

Дрейф

  Poesía » Otra
1.3K 0 11

моретата в които не потъвам
са с разчертани карти и препятствия
със предвидими приливи и рифове
а отливите…

            обезсмислиха платната

предоверявах се на всички екипажи
най-малкото
        за да не пия сам
                              и ето -
                                          не се разбих
                      не изгорях под Слънцето
и оглушах за песни на сирени

и никой от продажните ми лоцмани
не ме завърза за ръба на нищото
не ме предупреди за свръхчовешката
цена
        да имаш свое дъно

солта държи главата ми отгоре
държи и трупите за церемонии
но ослепявам
              покваряват се  ръцете

и липсата на вятър е прекрасна

защото на последното пристанище
оставих нуждата от гнили ветроходи
от смъртната надежда да проходя
през няколко дъски над океана

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...