Дрейф
моретата в които не потъвам
са с разчертани карти и препятствия
със предвидими приливи и рифове
а отливите…
обезсмислиха платната
предоверявах се на всички екипажи
най-малкото
за да не пия сам
и ето -
не се разбих
не изгорях под Слънцето
и оглушах за песни на сирени
и никой от продажните ми лоцмани
не ме завърза за ръба на нищото
не ме предупреди за свръхчовешката
цена
да имаш свое дъно
солта държи главата ми отгоре
държи и трупите за церемонии
но ослепявам
покваряват се ръцете
и липсата на вятър е прекрасна
защото на последното пристанище
оставих нуждата от гнили ветроходи
от смъртната надежда да проходя
през няколко дъски над океана
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Силно е!!!
