Дрейф
моретата в които не потъвам
са с разчертани карти и препятствия
със предвидими приливи и рифове
а отливите…
обезсмислиха платната
предоверявах се на всички екипажи
най-малкото
за да не пия сам
и ето -
не се разбих
не изгорях под Слънцето
и оглушах за песни на сирени
и никой от продажните ми лоцмани
не ме завърза за ръба на нищото
не ме предупреди за свръхчовешката
цена
да имаш свое дъно
солта държи главата ми отгоре
държи и трупите за церемонии
но ослепявам
покваряват се ръцете
и липсата на вятър е прекрасна
защото на последното пристанище
оставих нуждата от гнили ветроходи
от смъртната надежда да проходя
през няколко дъски над океана
© Ди All rights reserved.
Силно е!!!
