Сълзите, поройните няма да спра,
нито за тях на "приятел" ще кажа.
В тихото було на бледа зора,
скрила лицето си грях ще накажа

с ясният изгрев над златни коси,
с ярка дъга във душа наранена,
с полет на птица от меки гърди –
млада и дръзка от плам вдъхновена е.

Нека ме плюят със клюките зли!!!
Твоите пътища сам ще изминеш.
Аз съм си аз – ти разбираш нали!?...
Подобно на другите имам си минало...

В спомен напира и гроба гори.
Нищо, че скоро назад го погребах.
С огън осъмнах във ранни зори –
жар нестинарска под вакла постеля...

С хладните стъпки над въглени черни
(дяволът ласкав е) танца прогоних.
В тъмната мъка на болка безмерна
дъжд от ридания облачно роних.

Още поройна съм: съ́лзи валят.
Аз като Петър от тях се отричам.
Смело застанах пред тебе, Пилат!!!
Твойта присъда е: Друг да обичам...

27.04.2019 г.
Бадемов Цвят