Сълзите, поройните няма да спра,
нито за тях на "приятел" ще кажа.
В тихото було на бледа зора,
скрила лицето си грях ще накажа
с ясният изгрев над златни коси,
с ярка дъга във душа наранена,
с полет на птица от меки гърди –
млада и дръзка от плам вдъхновена е.
Нека ме плюят със клюките зли!!!
Твоите пътища сам ще изминеш.
Аз съм си аз – ти разбираш нали!?...
Подобно на другите имам си минало... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up