20 feb 2008, 16:03

Друг си! 

  Poesía » De amor
767 0 4

С пламенна любов обичаше ме ти

и пламъкът топлеше ме в студените дни.

С устни рисуваше по мен най-прекрасните мечти,

в които бяхме само аз и ти.

Когато ме погледнеше, караше сърцето ми

да препуска до красиви и невиждани места,

защото там можеше да ни отведе само любовта.

 

Сега си друг, макар един и същ човек.

Сега студен си и аз изстивам с теб.

Няма го момчето, което обичах,

няма я страстта, нито любовта.

 

Опитваш се да се прикриеш с прости мъжки номера,

но аз виждам, че отдалечаваш се без мъка и тъга.

И без жал скъсваш всяка връзка с мен,

и без срам не оставяш дори сянка -

от любовта...

© Симона Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разчупи римите, не завършвай изреченията по един и същи начин! (звучи в една накъртваща тоналност)
    Успех!
  • Поезия ли е това?Не мисля!Няма оригиналност,само баналност,повтаряне на едни и същи фрази и изливане на чувства а не писане!Определено няма стайност като творба!Никаква!
  • "Сега си друг, макар един и същ човек. " страхотно е ! Браво ! {}
  • мечтите винаги са ПРЕКРАСТНИ...пЪРВАТА МИ ДВОйка някога.Признавам сиКато я видиш-от мен е..Просто не мога да приема,че Везна го е писала..Не...
Propuestas
: ??:??