Друг си!
С пламенна любов обичаше ме ти
и пламъкът топлеше ме в студените дни.
С устни рисуваше по мен най-прекрасните мечти,
в които бяхме само аз и ти.
Когато ме погледнеше, караше сърцето ми
да препуска до красиви и невиждани места,
защото там можеше да ни отведе само любовта.
Сега си друг, макар един и същ човек.
Сега студен си и аз изстивам с теб.
Няма го момчето, което обичах,
няма я страстта, нито любовта.
Опитваш се да се прикриеш с прости мъжки номера,
но аз виждам, че отдалечаваш се без мъка и тъга.
И без жал скъсваш всяка връзка с мен,
и без срам не оставяш дори сянка -
от любовта...
© Симона Атанасова All rights reserved.
Като я видиш-от мен е..Просто не мога да приема,че Везна го е писала..Не...