Как да се разделя със всичкото си всичко,

когато пазя за себе си гордостта?

И как да дам страха си,

когато ме е страх, че празна ще остана?

И смелостта си  как да дам, 

щом предчувствам битка,

а щедростта, която не е щедрост,

вече крачки прави все назад

на победилия отстъпва?

Друго убежище дали ще намеря,

друг сън дали  ще сънувам?

Препълнена съм с всичко,  

което не съм дала и това удължава тъгата ми.

Но  вземете не товара,

а идеята, че мъкна товар,

за да бъда поне за кратко щастлива във робството.

Атлас! Помогни ми да те възвися

Поне веднъж и ще е достатъчно…

С колко ли сили се мъчиш да поддържаш самоубийците живи?

Мястото ми е някъде, някъде, някъде –

не сред звездите, не и между кориците,

а може би в  тихата, топлата, меката, мъжката пръст.

Във водата на миналото или oтвъд света.

Там, където не сънувам самоубийците.