В цикъл
Как да се разделя със всичкото си всичко,
когато пазя за себе си гордостта?
И как да дам страха си,
когато ме е страх, че празна ще остана?
И смелостта си как да дам,
щом предчувствам битка,
а щедростта, която не е щедрост,
вече крачки прави все назад
на победилия отстъпва?
Друго убежище дали ще намеря,
друг сън дали ще сънувам?
Препълнена съм с всичко,
което не съм дала и това удължава тъгата ми.
Но вземете не товара,
а идеята, че мъкна товар,
за да бъда поне за кратко щастлива във робството.
Атлас! Помогни ми да те възвися
Поне веднъж и ще е достатъчно…
С колко ли сили се мъчиш да поддържаш самоубийците живи?
Мястото ми е някъде, някъде, някъде –
не сред звездите, не и между кориците,
а може би в тихата, топлата, меката, мъжката пръст.
Във водата на миналото или oтвъд света.
Там, където не сънувам самоубийците.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ВЕСЕЛИНА Всички права запазени