Jun 16, 2010, 11:31 PM  

В цикъл

  Poetry » Other
1.2K 0 0

Как да се разделя със всичкото си всичко,

когато пазя за себе си гордостта?

И как да дам страха си,

когато ме е страх, че празна ще остана?

И смелостта си  как да дам, 

щом предчувствам битка,

а щедростта, която не е щедрост,

вече крачки прави все назад

на победилия отстъпва?

 

Друго убежище дали ще намеря,

друг сън дали  ще сънувам?

Препълнена съм с всичко,  

което не съм дала и това удължава тъгата ми.

Но  вземете не товара,

а идеята, че мъкна товар,

за да бъда поне за кратко щастлива във робството.

Атлас! Помогни ми да те възвися

Поне веднъж и ще е достатъчно…

С колко ли сили се мъчиш да поддържаш самоубийците живи?

Мястото ми е някъде, някъде, някъде –

не сред звездите, не и между кориците,

а може би в  тихата, топлата, меката, мъжката пръст.

Във водата на миналото или oтвъд света.

Там, където не сънувам самоубийците.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВЕСЕЛИНА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...