Как да се разделя със всичкото си всичко,
когато пазя за себе си гордостта?
И как да дам страха си,
когато ме е страх, че празна ще остана?
И смелостта си как да дам,
щом предчувствам битка,
а щедростта, която не е щедрост,
вече крачки прави все назад
на победилия отстъпва?
Друго убежище дали ще намеря,
друг сън дали ще сънувам?
Препълнена съм с всичко,
което не съм дала и това удължава тъгата ми.
Но вземете не товара,
а идеята, че мъкна товар,
за да бъда поне за кратко щастлива във робството.
Атлас! Помогни ми да те възвися
Поне веднъж и ще е достатъчно…
С колко ли сили се мъчиш да поддържаш самоубийците живи?
Мястото ми е някъде, някъде, някъде –
не сред звездите, не и между кориците,
а може би в тихата, топлата, меката, мъжката пръст.
Във водата на миналото или oтвъд света.
Там, където не сънувам самоубийците.
© ВЕСЕЛИНА All rights reserved.