Друга
Полюшва се - разбито - огледалото,
мене в стъклените късове пленило.
Немее другото във мен - заспалото -
и влачи се зад маската унило.
А там, на сцената ми те са -
фасадата и фалша несравним.
Спасение на падаща завеса,
усмивката на тежкия ми грим.
Изкуственото слънце пак ме грее,
стопля глухата ми суета,
а вътре сто пролуки зреят
в същността, когато не е тя.
Грабя в смисъла си чувство -
на живота главната заслуга,
че излищно е това изкуство,
учещо да бъда друга. . .
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ралица Желева Todos los derechos reservados
