Присмех (Ралица Желева)
12 25
31 мая 2007 г., 07:52

Друга 

  Поэзия
689 0 6

Полюшва се - разбито - огледалото,
мене в стъклените късове пленило.
Немее другото във мен - заспалото -
и влачи се зад маската унило.

А там, на сцената ми те са -
фасадата и фалша несравним.
Спасение на падаща завеса,
усмивката на тежкия ми грим.

Изкуственото слънце пак ме грее,
стопля глухата ми суета,
а вътре сто пролуки зреят
в същността, когато не е тя.

Грабя в смисъла си чувство -
на живота главната заслуга,
че излищно е това изкуство,
учещо да бъда друга. . .

© Ралица Желева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??