29 nov 2004, 17:32

Другата

  Poesía
1.4K 0 0
Ще дойде мигът, когато ще си тръгнеш
и няма да се нуждаеш от моята топлота
в студените нощи.
Няма да имаш нужда от нежните ми думи,
защото те вече няма да те топлят.
Ще си срещнал вече друга,
която ще ти даде жадуваната
от теб истинска, а не приятелска
нежност и топлота.
Тогава ти ще забравиш за мен,
а аз ще си остана напълно самотна
със споделените ти с мен нещастия,
които по-късно и тях ще забравиш
омаян от Другата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...