29 nov 2004, 17:32

Другата

  Poesía
1.4K 0 0
Ще дойде мигът, когато ще си тръгнеш
и няма да се нуждаеш от моята топлота
в студените нощи.
Няма да имаш нужда от нежните ми думи,
защото те вече няма да те топлят.
Ще си срещнал вече друга,
която ще ти даде жадуваната
от теб истинска, а не приятелска
нежност и топлота.
Тогава ти ще забравиш за мен,
а аз ще си остана напълно самотна
със споделените ти с мен нещастия,
които по-късно и тях ще забравиш
омаян от Другата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...