22 abr 2008, 10:18

Другата жена..

  Poesía
2.3K 0 9

Сън ли бе или реалност онзи страстен миг,

когато бяхме само ти и аз на ръба на лудостта?

Душите ни се търсеха, телата ни се сливаха с вик,

избухнахме в екстаз, отнесъл ни във вечността.

 

Нима сега аз трябва да си тръгна, след всичко онова,

което изживяхме, след тази малка лудост споделена?

Поглеждаш ме и казваш ми с очи: “Ти си другата жена!”

Бавно осъзнавам го, но се чувствам раздвоена.

 

Дали да се боря за нещо, изгубено преди да го има

или да се примиря с това, което получавам сега?!

А може би трябва да те забрави душата ми ранима,

за да не страда повече по една изгубена мечта.

 

Но можеш ли да се бориш с порива на сърцето,

да му забраниш да обича така, както обичам те аз!

Обичам безумно всичко в теб – и мъжа, и детето.

Събуждаш в мен неподозирана нежност и страст.

 

Дали някога сърцето ще се примири, че няма да си мой

или завинаги ще е обречено единствено да те мечтае?

Не искам да съм другата жена и търся аз утеха и покой

в надеждата, че все някога и ти така ще ме желаеш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички от сърце
  • много си добра !!
  • тъжен стих...това е Любовта...носи щастие...носи сълзи...
    прекрасно описани емоции...с обич, Ани.
  • Добре е,че не си ти лирическата.Не ти пожелавам да ти се случи нищо подобно.Бъди щастлива!
  • Благодаря на всички за милите думи! Но не аз съм лирическата героиня За мой късмет имам невероятно щастлив брак и надявам се никога да не разбера какво е да си другата жена

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...